Какво е да си мързелив?
Мързел наричаме поведението, при което, когато можем да направим нещо, което трябва да направим, не сме склонни да положим усилия. Правим друго, което е по-малко обременяващо или напрягащо, или бездействаме. Иначе казано, мързеливи сме, когато мотивацията ни да си спестим усилия надделява над мотивацията да направим правилното, най-доброто или очакваното нещо.
Основна част от обяснението на мързела е свързано с липсата на мотивация. Самата мотивация е сложен и многопластов процес, за който има поне дузина теории. Мотивацията зависи както от личностните характеристики, така и от външните обстоятелства. За да се мотивираме е необходимо да бъдат изпълнени до някаква степен някои условия. Като пример: да разбираме задачата, да имаме възможност да я изпълним, да имаме нужните способности, да осъзнаваме ползата, ползата да е значима за нас, нашите усилия да бъдат валидирани от другите и т.н.
Някои хора са малко по-мудни в действията си, което до голяма степен е поради техния темперамент. Ние често определяме тази мудност като мързел. Обвинението в мързел към някого е често използвана критика, която подчертава, че той не изпълнява нещата, които трябва или както трябва. Самата дума съдържа в себе си негативна конотация и се възприема като упрек.
Как се заражда негативното възприятие за мързела?
На база изложеното до момента разбираме, че ако не се изпълнят някои условия, личността няма да бъде мотивирана и съответно няма да изпълни дейността, която трябва или се изисква. Възрастните „знаят какво трябва“, но рядко обръщат внимание на това, че децата всъщност не знаят. Така децата не разбират, че трябва да си прибират играчките, да си оправят леглото или да си отсервират приборите за хранене, а възрастните ги обвиняват в мързел затова, че не го правят.
Тук е възможно да се осъществи едно самосбъдващо се пророчество. Обвинявайки детето в мързел, все едно, че му казваме, че то е лошо и го караме да изпита силно чувство на вина, която може да премина в срам. Това може да формира у него ниска самооценка, липса на увереност и усещане за безпомощност. Когато порасте, точно поради липсата на увереност в себе си и способностите си ще избягва или отлага нещата, които трябва да направи. Което ние много често възприемаме като мързел. И хоп: „Още от малък си е такъв – мързелив“.
Причини за поведението, което определяме като мързел?
Обвиняваме другите и себе си в мързел без да си даваме сметка, че зад това поведение стоят много фактори, които го опосредстват. Някои от тях са:
– Страх от провал. Избягваме или отлагаме само за да не се покажем пред другите като некомпетентни или да се провалим.
– Страх от успех. Ако има някаква вероятност да успеем и да се промени статута ни във връзката, може да доведе до това, че другия да се отдръпне от нас. Ние не искаме това, така че по-добре да отлагаме и протакаме.
– Страх от конфликти. Не вербализираме своето недоволство, но го демонстрираме чрез несправяне и протакане.
– Страх от очаквания. Чрез несправяне правим така, че другите да нямат високи очаквания към нас. Съответно да не ни натоварват със сложни задачи, за да не видят колко сме некомпетентни.
– Нужда от грижа. Ще се правим на неспособни и мързеливи за да може другия да се погрижи за нас. Защото ние точно от това имаме нужда, но не знаем как да го кажем.
– Нужда от почивка. Често се обвиняваме в мързел ако си почиваме, тъй като сме възприели за себе си, че сме човек, който живее само под пара и на бързи обороти. Всички имаме нужда от сън и почивка.
Как да противодействаме на мързела?
Необходимо е да спрем да се критикуваме, че сме мързеливи. Това ни кара да се чувстваме потиснати от собственото си поведение. Осъзнаването на по-дълбоките причини може да даде тласък на това, да се чувстваме по-стойностни и да се отървем от това негативно убеждение за себе си, че сме мързеливи.