Какви са тези граници?
Най-обощо казано това са едни психологически линии, които определят територията на личността и я отделят от другите. Това са правилата, които сме формирали и възприели за себе си и ни служат за диференциране на нашата личност. Границите са може би най-важното условие за пълноценните взаимоотношения.
Как са се появили границите в нашите взаимоотношения?
Не е учудващо, че границите са формирани в интеракцията ни в ранна детска възраст с авторитетите – нашите родители, близки, роднити, учители, връстници и т.н. Важна роля играе тук и темперамента с който сме се родили.
Видове граници
Готовността, мотивацията и уменията за заявяване, налагане и отстояване на нашите правила и потребности определят и типа граници, които имаме. И така. Можем да опишем три вида граници:
Твърди граници
са тези, които е невъзможно да бъдат преминати. Такива са хората, които са непоколебими, тяхната дума е закон. Не търпят чуждо мнение, всяка демонстрация на такова се посреща изключително остро, не е възможно да им се противоречи. На пръв поглед тези хора изглеждат силни, но всъщност е точно обратното. Тях често ги е страх, да допуснат близостта с другия. Вероятно за да не изпитат отново някакво болезнено чувство, което е съпътствало тази близост. Непосилно им е да са уязвими. Друг негативен аспект на тези хора е, че другите не ги харесват. Защото за да бъдеш близък с такъв човек ще трябва да изоставиш себе си. За една здрава личност това не е никак приятно.
Меки граници
са тези, които сякаш не съществуват. Хората с меки граници или с рехави граници ще ги познаете по това, че обикновено нямат мнение по какъвто и да е въпрос. Нямат претенции за каквото и да било, съгласяват се с другите, не заявяват ясно своите желания, изглеждат някак безлични. Някой ги смятат за добродушни, дори на тях самите им харесва да се определят като такива, но истината е малко по-различна. Някой хора се възползват от това, че тези хора не казват „не“ и не са способни да отказват. Разбира се това им носи доста негативни емоции, които често те не могат да изразят по един здравословен начин, а ги трупат в себе си, което ги прави тъжни и нещастни.
Здрави граници
са единствените, които са точно такива – здрави. Здрави за нас, но и здрави за другите и за връзката ни с другите. Защо това е така? Защото заявената и отстоявана зрава граница казва: „Аз знам кой съм, знам какво искам, но не ти го натрапвам, а в същото време уважавам и приемам теб и твоите потребности и съм готов да си сътрудничим“.
Разбира се тук от изключително значение е да сме и достатъчно емоционално интелигентни. Такова отношение към себе си и другите ни прави прями и открити хора и формира уважение у тях към нас. Това се отразява на тяхното поведение, което рефлектира положително върху нашето самочувствие и увереност в собствените ни способности и значимост на личността ни. Така другите ни възприемат като хора, на които могат да се доверят. Това всъщност е доста важно условие за добрите взаимоотношения.
Трябват ли използвам граници в моите взаимоотношения?
Разбира се. Естествено здравите граници са за предпочитане. Ако проявявате от другите два типа може би е добре да си задавате по-често въпроса „Аз какво искам в този момент?“. Когато си отговорите честно на този въпрос ще сте наясно какво да предприемете. Може да искате да се сближите с някой, или поне да не го отблъснете. Тогава малко трябва да смегчите твърдата си граница, но дотолкова, че да не пренебрегнете собствените си потребности, но да уважите чуждите. Ако усещате, че това, което ще последва не е това, което вие искате, може би е време да се заявите по-ясно и категорично. Ако и това не помогне има вероятност да е дошло време да преосмислите тази връзка. Важно е „Аз какво искам“, ама честно.