„Време е вече да бъдеш отговорен“, „Той не поема никаква отговорност“, „Отново бяга от отговорност“, „Не може да носи отговорност“, „Бъди отговорен!“, „Това е твоя отговорност“. Все изрази, които сме чували, а и вероятно сме използвали относно себе си и другите.
Напоследък често се сблъсквам с „отговорността“ под форма на тема за разискване, било то в кабинета или в ежедневните интеракции с хората наоколо.
Какво означава „отговорност“?
Отговорността може да се дефинира като съзнателно желание, формиране на мотивация и отношение, за изпълнение на нашите задължения към себе си и обществото. От тук ясно се различават два вида отговорност – лична и обществена. Личната отговорност е спазване на собствените си норми и правила, които сме изградили за себе си. Обществената отговорност най-често се изразява в това да съблюдаваме и изпълняваме нормите и правилата на обществото в което живеем. За да изпълним тези изисквания трябва да сме култивирали силна воля в себе си и да разбираме стойността на отговорността. В психологията темата за отговорността е свързана с темата за „локуса на контрол“. Личности с вътрешен „локус на контрол“ вярват, че техните решения и действия могат да повлияят на събитията. Тези с външен са склонни да приписват тези заслуги на външни фактори… съдба, късмет и т.н. Ясно се вижда, че отговорността е свързана с вътрешен „локус на контрол“.
Как някой „е отговорен“?
Отговорен е този, който съзнателно взема решения, които пряко или косвено довеждат до някакъв факт. Изцяло са посветени на дейността и стриктно спазват условията за постигане на целта – този факт.
Как се е зародила отговорността?
Още при първият ни сблъсък с обществото. Прост пример е когато ученик не си е написал домашното, това се оценява негативно и той е задължен следващия път да се поправи, а това е негова отговорност. Когато се натрупат тези примери, за това, кое е правилно и кое не е, човек си изгражда морална концепция. В последствие ако извърши необмислено действие, може да бъде морално осъден от обществото, но може да страда и от угризения на собствената си съвест.
Добре, а защо не всеки поема отговорност?
Защото е много по-лесно да избегнем всякакви задължения, отколкото да носим тежестта на отговорността. Много ли тежи отговорността? Всъщност, не тази тежест е страшна (имаме израз „Натоварен съм с отговорности“). Страхът идва от вероятността да не се справим (ще се проваля) и още по-страшно е „какво ще си помислят другите за нас“ (ще бъда отхвърлен или изоставен). Тези опасения се зараждат от вътрешната ни неувереност в собствените ни умения и способности. (Тук имах намерение да засегна темата за „вината“, но ще я оставя за друг път)
Някои хора са убедени, че нищо не зависи от тях (аз съм безпомощен пред съдбата). Те не могат да влияят на ситуациите, което им помага с чиста съвест да се откажат от поемане на отговорност.
Как да бъдем отговорни?
Отрезвяващо e да знаем, че никой няма да поеме отговорност за нас. Ние сме отговорни за собствения си живот и начина, по който ще го живеем. Без усилия от наша страна няма да се случи никаква промяна. Като някакво начало може да замислим проект, свързан с конкретни действия, които да извършим, като определим времева рамка и конкретни параметри за изпълнение, а след това съблюдаваме собственото си изпълнение.
Заслужава си да опита човек. Никога не е късно да се научим.