Ох! Зле ми е! Ужас! Умирам! Помооооощ!
Паник атака е пристъп на силна тревожност и паника, съчетано с физиологична реакция. Като отличителни симптоми можем да споменем задух, сърцебиене, болка в гърдите, загуба на реалност и световъртеж. Често една паник атака не е провокирана от конкретна ситуация или обстоятелства. Сама по себе си не е опасна, но изживяването на симптомите може да бъде ужасяващо. Силната емоция, която се изпитва по време на паник атаката може да блокира разума и да лиши съзнанието от механизъм за справяне в конкретния момент. Емоционалното преживяване на загубата на контрол над самия себе си може да акумулира страха от ситуацията и от вероятното повторение. Всеки 10-ти човек е изпитал поне веднъж паническа атака в някаква степен. Когато започнат да се повтарят паническите атаки се превръщат в паническо разстройство, за което е необходимо лечение.
Как да се справим с паник атака?
Сигурното при паник атаката е, че тя ще отмине, без значение от това, какво правите. Това означава, че можем реалистично да подходим към нея и да се погрижим поне до известна степен да контролираме ситуацията:
– уверете се, че това е паник атака – гореописаните симптоми трябва да са налице;
– дълбоко дишане – бавно и дълбоко поемане и изпускане на дъха регулира учестеното дишане;
– мислите – постарайте се да се абстрахирате от обземащите ви тревожни мисли. Концентрирайте мисълта си към ситуация, в която сте се чувствали щастливи, спокойни и сигурни;
– мускулите – характерно за паник атаката е стягането на мускулите, затова се постарайте да ги отпуснете, като започнете от пръстите на ръцете.
Колко време трае една паник атака?
Паник атаката трае в рамките на 10–20 до 40 минути и в много редки случаи по-дълго време. Причините за възникването не са известни. Тя засяга често младите хора между 16 и 25 годишна възраст, които са изложени на стрес като избора на професия или партньор в живота, както и стремежът за имитация и спазване на общоприетите норми в обществото, които засилват тревожността. Според статистиката жените страдат два пъти по-често от мъжете. Особено податливи са хората, които се стремят към по-добро или перфектно представяне в ежедневните задачи, защото тревожността им е по-голяма.
Какво да предприемем?
Ако се обърнете към лекар, който не е психиатър, той обикновено изписва успокоителни като диазепам, атеракс, лексотан. Те успешно повлияват симптомите, но не се справят с първопричината и могат да имат други негативни последици. Локализирането и работата с първопричината е фактор за успешното лечение на паническото разстройство.
Когнитивно-поведенческата терапия залага на промяна на мисленето и поведението от емоционално към рационално за да може по-ясно да се осъзнае механизмът, формиращ паник атаката, и да се намери ресурс за справяне в самия човек. Може да се комбинира с медикаменти в началото, само за смекчаване на симптоматиката. Най-често 6–10 сесии по 1 час седмично са достатъчни. След това са прави оценка, за да се прецени дали са необходими допълнителни сесии.